Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
74
резултата от
5
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
познай познание познайте познав
'.
1.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
познание
за висшите си цели.
да търся смисъл в тайнствени неща. Желая аз да се придържам само към здрава мисъл и човешки разум. Мистичният съюз едва ли иска чрез този повик да ни посвети
в познание за висшите си цели.
Чрез тъмни и мистични думи той навън от храма си ще ни задържа, та силите ни като глас народен за целите си мъдро да използва. Да станем трябва само сляп помощник
към текста >>
Ала
познав
ам благородни хора,
на тайнствен мистицизъм да повярва. МИХАЕЛ ЕДЕЛМАН Не зная и дори не се досещам какъв духовен дар се поверява на хората, стремящи се към нас.
Ала познавам благородни хора,
които са в Духовния съюз. Държат те в тайна извора на мъдрост, откриващ се единствено на тях. Животът и делата им показват, че е възвишен този техен извор.
към текста >>
познав
а стойността на този час.
която от светилищата дълго изливаше в света лъчи на мъдрост за лек и за утеха на душите. И само който с тази светлина душата и сърцето си проникне,
познава стойността на този час.
На мистиката царството тя трябва да освети и за такива хора, които се усещат още слаби да стигнат светлината на духа в светилищата, след като преминат
към текста >>
На мнение съм аз, че раз
познав
ам
Щом корените за духовна дейност такива хора постоянно търсят в реалността на майката природа, ще могат без илюзии да странстват по пътищата за човешко благо.
На мнение съм аз, че разпознавам
на доктор Щрадер във душата сили за водене на хора, по-пригодни от силите на всички посветени. А колко дълго чувствали сме с болка, че чрез техническите чудеса
към текста >>
Но
познав
ачът вижда и разбира,
ЩРАДЕР Дочух хвалба, изпълнена с надежда, за моя труд, изглеждащ тъй успешен. Че още много работа остава от опита до практиката, зная.
Но познавачът вижда и разбира,
че всичко е технически възможно. И нека да му бъде позволено на извършителя на този труд да каже мнението си, което от постижението си извежда.
към текста >>
Сетивното
познание
и мисъл
Знам, че мистичните пътеки само отвеждат към прозрение в живота. На правдата по пътя аз поемах като човек, лишен от чужда помощ. Ала не е възможно туй за всички.
Сетивното познание и мисъл
наподобяват само мъртво тяло, което е лишено от душевност, ако покаже се на светлината, сияеща от земното начало в места за посвещение мистични.
към текста >>
и туй
познание
, родено само
към истината се стреми далеч от мистицизма; ала тези знаци на мировия план тъй също казват: преди да може туй да се изпълни, един човек тук трябва да пристъпи
и туй познание, родено само
от разум и сетивност, да представи в такива форми, можещи да схванат реално световете на духа. Това се случи. Съумя Томасий
към текста >>
Приятели,
познай
те същността му
наистина ще изживява тя. Така Томасий своето изкуство, което можеше да му послужи за извисяване на същността му, пожертва за човечеството волно.
Приятели, познайте същността му
и тъй ще разберете този призив, от братския съюз към вас отправен, да го последвате във дните бъдни. ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ, Велик Майстор Във името духовно, на душите
към текста >>
духовното
познание
подкрепя.
представата, че делото му може самň чрез себе си да ни въздейства, ако съдържа нужното за всички. Да, важно то е, тъй като наука, а не каквото мистиката казва,
духовното познание подкрепя.
Как може, щом така стоят нещата, творбата на Томасий да се ползва от одобрението на мистици, а не чрез стойността си да въздейства? АЛБЕРТ ТОРКВАЦИЙ, Първи церемониалмайстор
към текста >>
2.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В предхристиянското посвещение нещата са ставали така: След като ученикът е приключвал с предварителните упражнения, които често са продължавали години наред, ставало ясно: Сега настъпва моментът, когато астралното тяло е развито до такава степен, че то притежава своите астрално-
познав
ателни органи.
Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните. Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение. И така, има различни методи, конто водят до катарзис. Но ако прочитайки тази книга, човек не стигне до катарзис, не трябва да смята за погрешни казаните от мен неща, а да приеме, че не е осмислил достатъчно ясно и енергично нейното съдържание. Сега в съображение идва нещо друго, а именно, че с настъпването на катарзиса - когато в астралното тяло са вече изградени астралните възприемателни органи - всичко това трябва да се пренесе и отпечата в етерното тяло.
В предхристиянското посвещение нещата са ставали така: След като ученикът е приключвал с предварителните упражнения, които често са продължавали години наред, ставало ясно: Сега настъпва моментът, когато астралното тяло е развито до такава степен, че то притежава своите астрално-познавателни органи.
И тогава съответният ученик бил подлаган на една процедура, която днес - поне за нашата културна епоха - не само че не е необходима, но е и трудно осъществима в сериозния смисъл на думата. Той бил довеждан до състояние на летаргичен сън в продължение на три дни и половина. В хода на тези три дни и половина настъпвало не само това, което нощем настъпва нормално при всеки човек: а именно, че астралното тяло се отделя от физическото и етерното тяло, а до известна степен се отделя и етерното тяло. Разбира се, вземали се всички мерки, физическото тяло да остане незасегнато и ученикът да не бъде застрашаван от опасността да умре. Сега етерното тяло е вече свободно от действуващите върху него сили на физическото тяло.
към текста >>
И когато йерофантът отново пробужда ученика, когато астралното тяло и Азът отново се свържат с физическото и етерното тяло - процедура, която йерофантът добре
познав
ал - тогава ученикът стигал не само до катарзис, но и до това, което наричаме “просветление” или “фотизмос”.
Той бил довеждан до състояние на летаргичен сън в продължение на три дни и половина. В хода на тези три дни и половина настъпвало не само това, което нощем настъпва нормално при всеки човек: а именно, че астралното тяло се отделя от физическото и етерното тяло, а до известна степен се отделя и етерното тяло. Разбира се, вземали се всички мерки, физическото тяло да остане незасегнато и ученикът да не бъде застрашаван от опасността да умре. Сега етерното тяло е вече свободно от действуващите върху него сили на физическото тяло. Сега етерното тяло, така да се каже, става еластично, и когато в него се потопяват възприемателните органи, образувани в астралното тяло, тогава то, етерното тяло, запазва в себе си пълен отпечатък на цялото астрално тяло.
И когато йерофантът отново пробужда ученика, когато астралното тяло и Азът отново се свържат с физическото и етерното тяло - процедура, която йерофантът добре познавал - тогава ученикът стигал не само до катарзис, но и до това, което наричаме “просветление” или “фотизмос”.
Сега ученикът можел да възприема в заобикалящия го свят не само физически-сетивните неща, но можел да си служи и със своите духовни възприемателни органи, с други думи, той отправял поглед в духовния свят и бил в състояние да го възприема. По същество посвещението включвало в себе си тези два процеса: катарзис и просветление. Но в хода на еволюцията, за човека настъпва такъв момент, че все повече и повече става невъзможно етерното му тяло безнаказано да се отделя от физическото, защото всъщност цялото следатлантско развитие се опира на все по-нарастващо консолидиране на етерното тяло в рамките на физическото тяло. Ето защо се наложи да бъдат въведени други методи, позволяващи на астралното тяло, след като е вече достатъчно пречистено в хода на катарзиса, да внася своите нови качества в етерното тяло, при това без да е необходимо откъсване на астралното тяло от етерно-физическата организация, и от друга страна - въпреки препятствията, създавани от физическото тяло. Следователно, това, което трябваше да настъпи, предполагаше много по-могъщи сили в медитирането, които да пробудят достатъчно силни импулси в астралното тяло, годни да преодолеят съпротивата на физическото тяло.
към текста >>
А това предполага, че той напредва в
познание
то много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за
познание
то.
глава нататък. Обаче розенкройцерското посвещение, макар и да стои на християнска основа, по-скоро се опира на други символни представи, водещи до катарзис, а именно на медитативните образи. Тази модификация се налага, защото човечеството е направило крачка напред в своята еволюция и методите на посвещение следва да са адекватни спрямо новата еволюционна степен. Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди. Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят.
А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието.
За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго.
към текста >>
За този, който стига до някоя от степените на духовното
познание
,
познав
ателният процес е нещо коренно различно.
Обаче розенкройцерското посвещение, макар и да стои на християнска основа, по-скоро се опира на други символни представи, водещи до катарзис, а именно на медитативните образи. Тази модификация се налага, защото човечеството е направило крачка напред в своята еволюция и методите на посвещение следва да са адекватни спрямо новата еволюционна степен. Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди. Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят. А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието.
За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно.
Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната.
към текста >>
Този
познав
ателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “
Познай
себе си!
Тази модификация се налага, защото човечеството е направило крачка напред в своята еволюция и методите на посвещение следва да са адекватни спрямо новата еволюционна степен. Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди. Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят. А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието. За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно.
Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си!
” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал.
към текста >>
” Обаче най-голямата опасност в областта на
познание
то, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често.
Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди. Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят. А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието. За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си!
” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често.
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз.
към текста >>
Трябва да сме наясно: едно действително висше
познание
представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната.
За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго.
Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната.
И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи.
към текста >>
И ако човек упражнява себе
познание
то, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал.
Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната.
И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал.
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
към текста >>
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен
познание
на своя собствен низш Аз.
” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал.
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз.
Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
към текста >>
Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за
познание
то.
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз.
Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието.
Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание. През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл.
към текста >>
Без двете части процесът на
познание
то не може да се осъществи.
Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата.
Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи.
Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание. През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”.
към текста >>
Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за
познав
ателния процес органи.
И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи.
Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание. През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане.
към текста >>
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до
познание
за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на
познание
то трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското
познание
.
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
към текста >>
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “
познание
” също имаше много по-дълбок смисъл.
Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл.
Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си!
към текста >>
И когато гърците са произнасяли тази максима “
Познай
себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание. През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане.
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят! За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз.
към текста >>
”. “
Познай
себе си!
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
”. “Познай себе си!
” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят! За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят.
към текста >>
А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни
познав
ателни органи.
От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари.
А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.
Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз. Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека.
към текста >>
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само
познав
ателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи. Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека. Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”. Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз. И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл.
към текста >>
Който
познав
а нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване.
Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата.
Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване.
Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята.
към текста >>
Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие,
познай
те го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27). А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие! И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията.
Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос! А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици.
към текста >>
Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те
познав
аха до преди няколко дни.
Това съвсем не е една обикновена сила, това е вътрешната сила на ясновидството. Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически свят; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат! И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят. Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото Евангелие, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на Христос Исус - благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до “Дева София”. Но когато трябваше за пръв път да се изправят като живи свидетели на едно духовно събитие, те бяха като заслепени.
Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те познаваха до преди няколко дни.
Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението! Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света, до края на мировата епоха! “ (Матей 28, 20) Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат.
към текста >>
Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги
познав
ат, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува.
Мисията на Антропософското Движение е да подготви за новото идване на Христос онази част от човечеството, която иска да бъде подготвена. Точно тази е световноисторическата задача на антропософската Духовна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха Христос отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска. И така, антропософският светоглед изпълнява завета на християнството. За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията. Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството!
Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги познават, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува.
Занапред тази нетолерантност ще става все по-голяма и християнството ще се изложи на най-голямата опасност тъкмо там, където хората вярват, че могат да се нарекат добри християни. Поради антропософското тълкуване на някои имена, християнството също ще бъде подлагано на яростни атаки. Но ако искаме да се издигнем до истинското духовно разбиране за християнството, трябва да променим всички понятия. Преди всичко, в душите все повече трябва да оживява разбирането за Йоа-новото Евангелие и неговия завет, великата школа на “Дева София”, самото Евангелие на Йоан. Обаче по-дълбоко в Евангелието на Йоан може да ни отведе само антропософията.
към текста >>
антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към
познание
.
Представителят на антропософията няма защо да се прави на такъв пророк. Той изобщо не се стреми към подобно нещо. За себе си той често чува: Добре, ти не само че не повтаряш, но и непрекъснато обясняваш нещата от различни страни, от различни гледни точки. Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра.
антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание.
Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.” Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на
познание
то.”
За себе си той често чува: Добре, ти не само че не повтаряш, но и непрекъснато обясняваш нещата от различни страни, от различни гледни точки. Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра. антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание. Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”.
антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.”
Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан. Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше.
към текста >>
Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на
познание
; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност.
Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра. антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание. Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.”
Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност.
Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан. Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше. И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие.
към текста >>
3.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното
познание
, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 7 Юни 1910 За мен е голяма радост предоставената възможност, вече за трети път, да развия една обширна тема пред нашите приятели тук, в Норвегия, и в отговор на сърдечния поздрав, отправен току що от нашия скъп приятел Ериксен, бих желал да отвърна със същата сърдечност и от същите дълбини на душата. Надявам се, че лекционният цикъл, който възнамерявам да изнеса пред Вас, ще допринесе не малко, за вникване в общите положения на нашия антропософски мироглед. Още в началото бих желал да обърна вниманието върху това, че в хода на лекциите ще бъдат изтъкнати някои подробности, които принадлежат, така да се каже, към най-решителните истини на нашия мироглед, както и такива факти, които все още са твърде далеч от съвременното човешко мислене.
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
От тази гледна точка, предстоящите лекции следва да бъдат посрещнати с известна доброжелателност; защото за да изнеса пред Вас всичко онова, което би послужило като основания и доказателства за нашата основна тема през следващите дни, се изисква много повече време. Ние не бихме, могли да продължаваме напред, ако именно по отношение на подобни разисквания не апелираме към доброжелателност и към едно добронамерено посрещане на духовните истини. Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива. Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ.
към текста >>
Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на
познание
то поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето
познание
, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ.
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници. От тази гледна точка, предстоящите лекции следва да бъдат посрещнати с известна доброжелателност; защото за да изнеса пред Вас всичко онова, което би послужило като основания и доказателства за нашата основна тема през следващите дни, се изисква много повече време. Ние не бихме, могли да продължаваме напред, ако именно по отношение на подобни разисквания не апелираме към доброжелателност и към едно добронамерено посрещане на духовните истини. Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива. Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек.
Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ.
Бихме могли още да добавим, че безотечественият човек е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без при това да смесва нюансите на особените усещания и чувства, произтичащи от характера на този или онзи народ. Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа. Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен. Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране. На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа.
към текста >>
Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето
познание
от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
Ние не бихме, могли да продължаваме напред, ако именно по отношение на подобни разисквания не апелираме към доброжелателност и към едно добронамерено посрещане на духовните истини. Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива. Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ. Бихме могли още да добавим, че безотечественият човек е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без при това да смесва нюансите на особените усещания и чувства, произтичащи от характера на този или онзи народ.
Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен. Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране. На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа. Обаче нещата не стоят така. Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция.
към текста >>
И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себе
познание
на народността“.
Обаче нещата не стоят така. Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество.
И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“. Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество. За нашето съвремие е изключително трудно да признае онези Същества, които не могат да бъдат доловени с помощта на външните, сетивни възприятия. За официалната наука тези Същества чисто и просто не съществуват. Но може би по-лесно ще бъде на съвременното човечество да допусне, че човекът, такъв какъвто застава пред нас в света, притежава някои съставни части, които са невидими, или иначе казано, свърхсетивни.
към текста >>
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „
Познай
себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „
Познай
те себе си като Народностни Души“.
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество. За нашето съвремие е изключително трудно да признае онези Същества, които не могат да бъдат доловени с помощта на външните, сетивни възприятия. За официалната наука тези Същества чисто и просто не съществуват. Но може би по-лесно ще бъде на съвременното човечество да допусне, че човекът, такъв какъвто застава пред нас в света, притежава някои съставни части, които са невидими, или иначе казано, свърхсетивни. Може би за съвременното материалистично мислене ще е по-лесно да приеме, че определени същества, каквито са например хората, за които съдим според тяхната външна, физическа страна, също могат да притежават невидими, свърхсетивни съставни части.
към текста >>
От гледна точка на духовно-научното
познание
, човекът е съставен от физическо тяло, етерно, или жизнено тяло, астрално, или сетивно тяло и това, което считаме за най-висша съставна част на човека, а именно Азът.
Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна. Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите сетива на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество. Днес главната ни задача ще се състои в това, да си изградим задоволителна представа за едно такова реално Същество. И как изобщо постъпваме ние в Духовната наука, когато трябва да си изградим представа за едно реално Същество? Опитвайки се да изградим представа за едно реално Същество, ние просто се обръщаме към човешкото същество*2.
От гледна точка на духовно-научното познание, човекът е съставен от физическо тяло, етерно, или жизнено тяло, астрално, или сетивно тяло и това, което считаме за най-висша съставна част на човека, а именно Азът.
Следователно, ние знаем, че днешният човек застава пред нас като едно цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми. Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес. И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас. После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди.
към текста >>
И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече
познав
ате като Дух-Себе, или Манас.
Опитвайки се да изградим представа за едно реално Същество, ние просто се обръщаме към човешкото същество*2. От гледна точка на духовно-научното познание, човекът е съставен от физическо тяло, етерно, или жизнено тяло, астрално, или сетивно тяло и това, което считаме за най-висша съставна част на човека, а именно Азът. Следователно, ние знаем, че днешният човек застава пред нас като едно цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми. Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес.
И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас.
После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди. И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната метаморфоза на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло. Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-голяма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма. И така, ние обхващаме с поглед: Първо, трите съставни части на човешката природа, които идват от миналото, второ, другата съставна част, която наричаме Аз, и накрая другите три съставни части, които занапред Азът ще преобрази в съвсем нови формации. Ние знаем също, че между работата, която е извършена, и тази, която предстои за изграждането на трите по-висши съставни части, съществува и нещо друго.
към текста >>
4.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Той е извършил греха да
познав
а една истина два века преди науката да намери „неоспорими доказателства“ за нея.
НА СЪВРЕМЕННАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА Италианският естествоизпитател Франческо Реди е бил считан за опасен еретик от официалната наука на седемнадесетото столетие, защото е смятал, че нисшите животни възникват също чрез размножаване. Само с крайна нищета той избягва мъченическата съдба на Джордано Бруно или на Галилей. Защото тогавашната наука твърдяла, че червеи, насекоми, дори и риби могат да се зараждат от тинята. Нищо друго не е смятал Реди, освен това, което е прието днес, а именно че живата материя произлиза от жива материя.
Той е извършил греха да познава една истина два века преди науката да намери „неоспорими доказателства“ за нея.
След като Пастьор представя своите изследвания, не може да съществува повече съмнение, че си имаме работа само с една илюзия в тези случаи, в които по-рано се е вярвало, че от неживата субстанция чрез „самозараждане“ произлизат живи същества. Проникващите в такава безжизнена субстанция бактерии не са се поддавали на наблюдение. Със сигурни средства Пастьор успял да предотврати това проникване на бактериите в субстанциите, в които обикновено се зараждали живи същества. И повече нямало и следа от живот. Следователно животът произлиза само от живот.
към текста >>
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за
познание
може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието.
Но сега не трябва да се поддаваме на заблудата, че духовната наука иска да докаже своите истини с помощта на естествената наука. Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука. Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши. Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления.
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието.
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
към текста >>
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към
познание
то и истината, са запознати с определени научни възгледи.
Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука. Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши. Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието.
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи.
Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши.
към текста >>
Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „
Познай
те законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши.
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши.
Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука.
към текста >>
Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е
познав
ал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област.
И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят.
Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област.
Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони. Не е трудно да си представим, че растенията се променят, когато се преместят от една в друга местност.
към текста >>
Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез за
познав
ане с постиженията на днешната естествена наука.
Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това.
Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука.
Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони. Не е трудно да си представим, че растенията се променят, когато се преместят от една в друга местност. Фактът, че някои животински видове загубват зрението си, когато живеят известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи. Когато се посочва какви закони действат в подобни процеси, човек може лесно да си представи по-малко нагледните и по-малко разбираемите закони, които действат в душевната област.
към текста >>
В тази област стремежът към
познание
е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува.
към текста >>
Всеки ще трябва да признае, че нашето
познание
не отива толкова далече, за да си представи как гореописаното може да приведе всичко това в подробности.
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
Всеки ще трябва да признае, че нашето познание не отива толкова далече, за да си представи как гореописаното може да приведе всичко това в подробности.
Но ще се откриват все нови и нови факти и закони. И тогава „новата вяра“ ще печели все по-здрави опори. Изследванията и мислите на нашето време не съумяха да изградят толкова здрави опори за тази вяра, много повече допринесоха за нейното разклащане. Тя обаче живее във все по-широки кръгове и представлява огромно препятствие за всяко друго убеждение. Няма съмнение, че ако Давид Щраус и неговите привърженици имат право, тогава е абсурдно да се говори за по-висши закони на битието.
към текста >>
Новата вяра би трябвало да се изгражда само върху основи, за които тези личности твърдят, че са резултати от естественонаучното
познание
.
Но ще се откриват все нови и нови факти и закони. И тогава „новата вяра“ ще печели все по-здрави опори. Изследванията и мислите на нашето време не съумяха да изградят толкова здрави опори за тази вяра, много повече допринесоха за нейното разклащане. Тя обаче живее във все по-широки кръгове и представлява огромно препятствие за всяко друго убеждение. Няма съмнение, че ако Давид Щраус и неговите привърженици имат право, тогава е абсурдно да се говори за по-висши закони на битието.
Новата вяра би трябвало да се изгражда само върху основи, за които тези личности твърдят, че са резултати от естественонаучното познание.
Пред вниманието на този, който проследява с непредубеден поглед изложенията на последователите на „новата вяра“, изпъква един забележителен факт. И този факт се натрапва особено убедително, ако разгледаме мислите на онези, които все още имат малко непредубеденост в сравнение с изложените с такава сигурност твърдения на ортодоксалните просветители. Съществуват скрити ъгли в познанието на тези нововерци. И ако открием това, което се крие в тези ъгли, с ярък блясък ще засияят истинските резултати на новата естествена наука, затова пък схващанията на нововерците относно човека ще започнат да избледняват.3 Да осветим няколко такива ъгли.
към текста >>
Съществуват скрити ъгли в
познание
то на тези нововерци.
Тя обаче живее във все по-широки кръгове и представлява огромно препятствие за всяко друго убеждение. Няма съмнение, че ако Давид Щраус и неговите привърженици имат право, тогава е абсурдно да се говори за по-висши закони на битието. Новата вяра би трябвало да се изгражда само върху основи, за които тези личности твърдят, че са резултати от естественонаучното познание. Пред вниманието на този, който проследява с непредубеден поглед изложенията на последователите на „новата вяра“, изпъква един забележителен факт. И този факт се натрапва особено убедително, ако разгледаме мислите на онези, които все още имат малко непредубеденост в сравнение с изложените с такава сигурност твърдения на ортодоксалните просветители.
Съществуват скрити ъгли в познанието на тези нововерци.
И ако открием това, което се крие в тези ъгли, с ярък блясък ще засияят истинските резултати на новата естествена наука, затова пък схващанията на нововерците относно човека ще започнат да избледняват.3 Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони.
към текста >>
И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето
познание
?
С това приключих. Показах, че всичко се развива така, както рибите и стоящите под тях видове ще трябва да са се развили. Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни.
И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание?
Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши. Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони. И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот. И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>
На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го
познав
аме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми.
В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми.
И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“ С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата.
към текста >>
Аз раз
познав
ам Нютон от неговата биография така, както раз
познав
ам един лъв от описанието на неговия вид.
Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19).
Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид.
Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв. Едно ясно мислене не може да отрече този възглед. Само защото нововерците нямат смелостта да доведат своите мисли докрай, те не могат да стигнат до това заключение.
към текста >>
Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „
Познав
аме ли някакъв субстрат на душата?
Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“ Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време. Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област.
Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата?
Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти. Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество. Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната. Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп.
към текста >>
Затова отричам химическите закони, защото не
познав
ам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не
познав
а субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество.
Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти.
Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната. Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп. Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния.
към текста >>
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не
познав
ат този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки.
Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп. Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки.
Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси. Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно?
към текста >>
В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не
познав
ат великите закони за причината и следствието в духовния живот, не
познав
ат кармата.
По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните. Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример.
В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата.
Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси. Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек.
към текста >>
Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното
познание
за природата е повече от просто схващане.
Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот. Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето. Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове. Вътрешно право да говори за развитие в областта на външната природа има само онзи, който приема това развитие и в духовно-душевното.
Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане.
Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища. То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието. За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот.
към текста >>
Защото то преобразува
познание
то в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища.
Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето. Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове. Вътрешно право да говори за развитие в областта на външната природа има само онзи, който приема това развитие и в духовно-душевното. Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане.
Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища.
То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието. За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели.
към текста >>
И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи
познание
то.
Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове. Вътрешно право да говори за развитие в областта на външната природа има само онзи, който приема това развитие и в духовно-душевното. Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане. Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища. То му показва откъде идва и накъде отива.
И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието.
За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието.
към текста >>
Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на
познание
то.
И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието. За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях.
Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието.
Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>
Познание
без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство.
Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност.
Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство.
Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата. Как работят тези закони на духовния живот – прераждане и карма, – това трябва да стане предмет на една следваща статия. Бележки от Рудолф Щайнер 1 Горното трябва изрично да се подчертае, тъй като повърхностните читатели днес са много и са готови по всяко време да откриват всякакви безсмислици в изразите на някой мислител, дори когато последният се старае да се изрази съвсем точно.
към текста >>
Познание
то, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство.
Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата. Как работят тези закони на духовния живот – прераждане и карма, – това трябва да стане предмет на една следваща статия. Бележки от Рудолф Щайнер 1 Горното трябва изрично да се подчертае, тъй като повърхностните читатели днес са много и са готови по всяко време да откриват всякакви безсмислици в изразите на някой мислител, дори когато последният се старае да се изрази съвсем точно. Затова тук трябва да се добави, че не ми идва на ум да се боря с онези, които, изхождайки от естественонаучни предпоставки, проучват проблема за „самозараждането“.
към текста >>
Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек
познав
а.
2 Привържениците на школата на Вунд могат да се чувстват дълбоко засегнати, че говоря по такъв патриархален начин за „душата“, докато те се кълнат в думите на своя маестро, който е възвестил, че не трябва да се говори за „душа“, защото от тази „свръхестествена“ душевна субстанция, след като „митологизацията на явленията в трансцендентното е изчезнала“, не е останало нищо друго освен „свързани помежду си събития“. Мъдростта на Вунд стига до убеждението, че не трябва да се говори за „лилия“, защото човек се занимава само с цвят, форма, процеси на растеж и т. н. (Вунд: Естествена наука и психология, Лайпциг 1903 г.) 3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука. Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка.
Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава.
Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н. И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали. Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука. Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед.
към текста >>
5.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Инициационното
познание
показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот.
И само чрез физическото тяло, в което това етерно тяло остава винаги, то бива задържано по време на живота. Липсват ли обвързващите сили на физическото тяло, тогава етерното тяло започва да се разширява и след няколко дни то се изгубва за нас поради голямото си разширение. Знаете, че ако имате една малка капка вода и я затоплите, тя се разширява на всички страни и се изгубва. Повече не можете да я виждате. Така се разширява етерното тяло след смъртта и след няколко дни то се изгубва.
Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот.
То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
към текста >>
Инициационната наука, инициационното
познание
може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло.
То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
Инициационната наука, инициационното познание може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло.
Така етерното тяло изчезва няколко дни след смъртта, но чрез това, човек сам се враства все повече и повече в звездния свят. След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят. Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ. Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната.
към текста >>
Действително се о
познав
а, че с Луната е свързана мировата сила на Яхве, както характеризирах това последния път.
Така етерното тяло изчезва няколко дни след смъртта, но чрез това, човек сам се враства все повече и повече в звездния свят. След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят. Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ. Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната.
Действително се опознава, че с Луната е свързана мировата сила на Яхве, както характеризирах това последния път.
За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от духовни същества, чийто водач е Яхве. И сега след смъртта се разбира това, за което науката на посвещението може да говори, защото още в земния живот получава картинни образи за тези неща. Разбираме какво означава, че човекът умира на Земята. Значението на смъртта се разбира именно чрез лунните сили, чрез силите на Яхве. Наблюдаваме ли смъртта на Земята, тя се представя така, че физическото тяло на даден човек става безжизнено, всичко духовно-душевно и етерно, което е пронизвало физическото тяло, го е напуснало.
към текста >>
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на
познание
то към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем
познав
ателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото
познание
.
Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло. Но ние се намираме в един много важен период от земното битие. Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята. Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха. Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот.
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание.
Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят. Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство. Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов.
към текста >>
Следователно врастването в духовното
познание
е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот. Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание. Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов. Каквото е било съхранено през последните столетия, се отнася всъщност към човека само като знание на главата, но знание на главата, което не протича в целия човек. Да, това е като душевен тумор, това е нещо, което постепенно се втвърдява, понеже не получава останалите сили от човешкия организъм. Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото чувстване, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-духовен тумор. И тялото не може да процъфтява духовно, ако останалият човек не стои в света любящ и желаещ любимото.
към текста >>
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното
познание
, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
Това означава, че по това време Михаил е действал в силите на Яхве. Той е бил служител на Яхве. Той се е борил срещу това, което е трябвало да бъде победено като ариманична мощ, за което говорих през последните дни. В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята.
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло. Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Защото светлината на духовното
познание
свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята. В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане. Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо.
Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.» Ние винаги можем да увредим други хора чрез това, което правим. Преценката за това, което сме направили на някой друг човек, ще свети особено силно в момента, когато сме още в етерното тяло, когато още не сме навлезли във физическото тяло. Там обаче ще действа в бъдеще светлината на Михаил и любовта на Христос.
към текста >>
Разпространява ли се все повече и повече духовното
познание
на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята. В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане. Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.» Ние винаги можем да увредим други хора чрез това, което правим. Преценката за това, което сме направили на някой друг човек, ще свети особено силно в момента, когато сме още в етерното тяло, когато още не сме навлезли във физическото тяло. Там обаче ще действа в бъдеще светлината на Михаил и любовта на Христос. И ние ще бъдем в състояние да направим промяна в нашето решение, да предадем на някой друг тялото, което сме подготвили, и сами да поемем тялото, което е подготвено от този, когото особено сме увредили.
към текста >>
[2] В 6-та картина на четвъртата мистерийна драма «Пробуждането на душите», думи на Пазача на прага: «
Познай
те вашето Среднощие!
За това е необходимо още по-интензивно обединяване на приятелите, които тук по толкова мил начин организираха трите лекции. Бих желал да кажа всичко това тук, за да не се появят някакви недоразумения.» [1] Виж изложеното в полупубличната лекция 17 ноември 1922 г., стр. 175 и сл. в този том.
[2] В 6-та картина на четвъртата мистерийна драма «Пробуждането на душите», думи на Пазача на прага: «Познайте вашето Среднощие!
», в «Четири мистерийни драми», Събр. съч. 14. [3] Йоан 18, 36.
към текста >>
НАГОРЕ